Къщата на Вятъра...

 Къщата на Вятъра...

(моряшки истории от кръчмите)

... разправят в кръчмите крайбрежни

когато ром се лее вечер

и свадите са неизбежни:

за остров някъде, далече в...

... от незапомнени години

от фар отдавна изоставен,

натрупани били руини

от оня свят, сега забравен...

...говори се, че там пирати

през славното пиратско време

се приютявали, когато

ги Ураган жесток подвземе...

... и в кръчмите се спори остро

за баснословните богатства

заровени на този остров

от старите пиратски братства...

... а пък в руините на фара

(оставил дневните проблеми)

нощувал Северният вятър –

там óще от библейско време...

... но бил той в нóщите самотен

и тъжно взирал се в звездите

мечтаейки за шанс страхотен:

– да люби яростно вълните...

... от всички части на Земята

донасял семена различни

и край руините цветята

му шепнели слова лирични...

... а сутрин духвал с ураганите

във настроение „проклето”

и издевателствал в заканите

към всички кораби в морето...

... и често блъскал ги в скалите,

но пък моряците от бездните

спасявали се с дъщерите

на бог Нептун... (Като в легендите!)

... със облаците полунощни

в стихиен транс се заигравал

и мълнии ловял разкошни,

и огънят им разпилявал...

... със тях опитвал да разпръсне

на бурите свирепи „тъмното”,

но случвало се да е късно

и тръгвал кораба към дъното...

... понякога в деня оставал

във къщата си буреносен

и на Забрава се отдавал

от тишината омагьосан...

... и във такива дни навярно

е виждал дръзките пирати

да слизат на брега, коварно

ограбили сребро и злато...

... съкровищата там укрити

(дори от тях отделни части!...)

до днес във морските бандити

разпалват иманярски страсти...

... А Вятърът единствен знае

къдѐ е плячката заровена,

но няма как да им признае –

понеже е забравил спомена!...

25.05.2019./ Едно време в Океаните