Къси драски върху снега
КЪСИ ДРАСКИ ВЪРХУ СНЕГА
През зимата рисувам само с туш –
защото светлината е оскъдна.
И с всяка кал по мокрия ботуш
копнея пролетта да ми се сбъдне.
Да се усмихнат – цветни и добри,
зад мътните прозорци всички хора.
И грейнат ли – безмълвни призори,
най-сетне към света да се отворят
И птиците, завърнали се тук,
след дългия си полет уморени,
да спрат под навеса с ръждив капчук
и слънцето да плисне в мойте вени.
Най-сетне да изляза от съня,
във който мислех, че си ме намерил.
Недей изпитва някаква вина –
аз кътам само обич и доверие.
Щом плъзне към сърцето топлина,
дано усетя, че съм още жива –
когато се сбогувам с твоя сняг
и зимата, която си отива.
© Валентина Йотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
“ и слънцето да плисне в мойте вени.”
-
Благодаря, Юри, ами при мен така се случи, че и през зимата се бракувах даже
-
Благодаря, Валюше, тоя сезон е твърде студен за мен. Парадоксът е, че съпруга си срещнах в началото на декември, а се бракувахме в края му
-
Нарисувани копнения за пролетна среща!
Сезоните са неизменна върволица за разлика от чувствата.
Поздравления, Валя! -
Благодаря, Миночка
-
Браво, Валя!!! Много е хубаво!
Чудя се на някои хора, как успяват да се влюбят през зимата, на мен никога не ми се е случвало! 😊😀👍 -
Бррррррр... зимата не ме кефи, но твоят стих –да!
-
Хубаво е, Вале и аз не обичам зимата!
-
Same here. Да го приемем така: зимата е сезонът, без който нямаше да почувстваме колко са хубави останалите сезони.
-
Зимата ми е най-омразният сезон, Марийче
-
Мда... На същата вълна съм. Хората чакат Коледа, аз - пролетта.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
