Късни следобеди през ноември
КЪСНИ СЛЕДОБЕДИ ПРЕЗ НОЕМВРИ
В надпреварата с живота,
който – как се издими! –
и ни влачи неохотно
в труди и трънливи дни,
все се питам – За какво ли
се пилях из този свят,
щом достатъчно бе сол и
с теб деленият комат?
Гаснат страсти, а пък хлябът
променил си е вкуса.
Чезне споменът за младост –
с куп безкрайни чудеса.
Лековерна и наивна,
с риза топла те дарих.
И очаквах да ме милнеш
сутрин нежно – с кратък стих.
Ала зимата – коварна,
бързо слиза в моя дом,
зад решетки ме затваря,
съска нещо шепнешком.
И седим – срещуположно,
изпод вежди се следим.
Сякаш става невъзможно
всичко с теб да си простим.
© Валентина Йотова All rights reserved.
