Късно е...
Късно е.
Звучат като камбана
гласовете им.
Сходни.
Преливат се.
Заглъхват.
Къде си?!
Виждам само улици
и сенки.
Май чух те да ме викаш.....
Забравих мина време,
няма как да знаеш,
че тук съм,
където се завръща
човек със спомени
и стара болка,
кибрит и свещи.
Кажи им да ми махнат
очилата,
черните.
Сама не мога
Сковани са ми пръстите
от чакане.
Във зимата на празни обещания
-твоите.
Онези преди пет години.
Тогава бе последното.
Каза ще ми донесеш
лалета,
осем,
бели.
Получих само две гнезда
и мартеници,
а вече е декември.....
.......късно е.
Завий ме със
дъха на вятъра,
топъл,
южен,
че утре идва
време да си ида,
да кажа сбогом.
Отсичат утре кестените,
всичките.
Остават само плочите със надписи
сред черните чемшири скрити.
Късно е....
© Киара All rights reserved.
