Обичам късно вечерта,
когато пада плавно мрака,
обичам тази тишина,
която само мене чака.
Тогава идват образи –
красиви и така желани,
и те са с мене, може би,
във мислите ми разпилени.
Един от тях ми е любим,
той е красив до съвършенство!
Чаровен е, неустоим,
изпълва цялото пространство!
Той омагьосва този дом,
и всичко в мрака засиява.
От дълго влюбен е във мен
и с чувствата си ме пленява.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
