Обичам късно вечерта,
когато пада плавно мрака,
обичам тази тишина,
която само мене чака.
Тогава идват образи –
красиви и така желани,
и те са с мене, може би,
във мислите ми разпилени.
Един от тях ми е любим,
той е красив до съвършенство!
Чаровен е, неустоим,
изпълва цялото пространство!
Той омагьосва този дом,
и всичко в мрака засиява.
От дълго влюбен е във мен
и с чувствата си ме пленява.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
