Apr 7, 2022, 10:23 AM  

La maman 

  Poetry » Humour
1172 3 11

Понеже мама – дама  несъмнѐно,
под воалетка крие своя чар,
но вдигне ли я зърваш удивено
мустаците на кралски мускетар.

 

Гласът ѝ пръсва сто кристални чаши
и вече оглушал си – нямаш слух,
ръчището ѝ мечешко те плаши...
Как от водата да излезеш сух?

 

И молиш Бога, дупка да ти прати,
в която да се закопаеш сам.
Поли повдига тя – крака космати
и стар мечок умрял си би от срам.

 

Природата шеги май обожава.
Мосю си мисли, тъжен и нерад,
дали ще е съдбата ми такава?
Tа тези двете ще ме изядат!

 

О, моля ти се помогни ми, Боже,
заклевам се, ще стана аз монах!...
Избягах някак... Аз монах? Не може!
Но, Боже мой, кълна се – поумнях!

© Надежда Ангелова All rights reserved.

– Мадам, по тъмна доба нежна среща...
... то бихте ли рискували вий с мен
и давам обещание за жеста...
знам славата си, но съм джентълмен.
– Разбирам неотложната ви спешност ...
  491  13 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??