Лаѝк
Ами, реших ей тъй – от раз,
сред поетите големи,
тихичко да се внедря и аз,
без много да ми дреме!
Какво ли толкова да мисля....
всеки, по своему, различен –
кой радва или кой замисля,
много или малко поетичен?!
Каквото Музата ми казва,
това редя на лѝста :
за обикновените неща разказва,
моливът – по бялата си писта.
Въображението не прахосвам,
впрягам го във стих,
радвам се, като докосвам
или извикам нечия усмивка!
В римите увличам се сама
и вкъщи – с мерената реч:
диалог започвам – уж на шега...
току завърши със словесна сеч!...
Не лесно е – да си поет,
със рими да те разберат,
умът на много – дава им "заето"
и на добрата дума се скъпят!
От различни мнения, преценки,
поетът крехък – се променя.....
Какво ли значи някаква оценка,
от някой, също като мене?!
Това подкрепа е, аз зная –
приятелски подадена ръка,
и пиша за каквото си желая:
за щастие, любов или тъга!
Добрите думи ме окрилят,
на Надеждата са семената,
вдъхновението те въздигат
и за поета са крилата!
Стихотворение перфектно или не,
родено от душата на поета,
на странна тема даже да е –
то и на лаѝка вае силуета!
© Pepi Petrova All rights reserved.
