icohim (Христо Стоянов)
182 985
Oct 7, 2008, 6:21 AM

Леден повей 

  Poetry
1757 0 8

Леден повей

 

В лоното на пълната луна,

с метален кабър за небето закачена,

се ражда образа на ярка тишина,

с вечерен лед по лицето заскрежена.

 

 

А нощен вятър брули чертите на лицето

и запира се за да си поеме дъх смирен.

И за миг как стихват улиците на селцето,

превръщат се във ярък и красив десен.

 

 

Картината е толкоз ледена и ярка.

Превръща се от нощ във ден и после пак,

но остава във душата топлината жарка,

на последен спомен от есенния мрак.

 

 

Мрак и светлина неспирно контрастират

и ме водят през ледения криволичещ път.

И омайват, през пътеки галопират

и сякаш в топлината на горатa спят.

 

 

И показват ми пътечка малка и извита,

по която трябва сам да продължа.

И в езда неспирна моят дух полита,

под синьо-ледения поглед на новата луна.

 

 

Твоя образ призрачен аз видях накрая,

замръзнал в леден къс от твоите сълзи,

заклещен в есенния вихър на безкрая,

запечатал вечно кестенявите коси.

 

 

Но как да те събудя от тази вечна дрямка,

преминала през образи от скреж и от цветя.

Превърнала се в ледна и кристална сянка,

обречена на вечна самота.

 

 

Дали ще е достатъчна една целувка,

за да се събудиш от тази самота

и да ме поемеш в свойта ледена прегръдка,

толкова мечтана досега.

 

 

Но мойта топла длан с докосване и нежност,

пропука ледната гранитена скала.

Принцът твой видя във мен без капка ревност,

обрече ме да бъда твой във вечността.

 

 

Ледена кралица да спасиш от самотата,

да я избавиш от нейния затвор суров.

Обричаш се да бъдеш в плен на красотата,

да си пленник на изпепеляваща от лед любов.

 

© Христо Стоянов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??