С леден дъх от съня ме извежда зората,
палав лъч през пердето прозира
и се взира в изящни цветя по стъклата
от сребро и седеф избродирани.
Скоро слънцето ще се опита
с топли, нежни ръце да ги вземе:
с тях ще плача - това са цветята, които
ти насън си донесъл за мене...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up