Ледено сърце
Когато те погледна, виждам буца лед.
Денят ми пак помръква, става блед.
Колко силно аз копнея, не знаеш ти,
да размразя сърцето със сълзи.
Сълзите капят тежко, падат върху теб.
Потъват в блузата ти като в степ.
Не стигат до сърцето, няма път,
през който да преминат и да те стопят.
Обичам те до болка, ледено сърце!
Сега съм безтегловна, реещо перце.
Ще плача дълго върху мъжките гърди,
с надежда, че леда все някога ще се стопи!
© Манипулирам All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
