Ледено сърце
Когато те погледна, виждам буца лед.
Денят ми пак помръква, става блед.
Колко силно аз копнея, не знаеш ти,
да размразя сърцето със сълзи.
Сълзите капят тежко, падат върху теб.
Потъват в блузата ти като в степ.
Не стигат до сърцето, няма път,
през който да преминат и да те стопят.
Обичам те до болка, ледено сърце!
Сега съм безтегловна, реещо перце.
Ще плача дълго върху мъжките гърди,
с надежда, че леда все някога ще се стопи!
© Манипулирам All rights reserved.