ЛЕГЕНДИ ЗА СТРАСТТА
Магичен залеза се спусна
в нюанси аленочервени.
Отпратил дневната покруса
с надежда за безброй промени.
Изваян ключ - ръце горещи,
отключващи с едно докосване,
нощта пред пламъка от свещи,
знаеше сама въпросите.
Дочакали с целувки полунощ,
приятно влажни в миг се сляха.
Луната ярка като златен грош,
очерта контурите им в мрака.
Мечтите, от вълни окъпани,
лежаха върху мокър пясък.
Покоя с ветрове пристъпили
в небе обширно, звезден блясък.
Догониха изпята песен,
от нежни струни на китара,
страстта на закъсняла есен,
коварна днес, че е раздяла.
И скреж по клоните дървесни,
забравили за свойто лято,
напомняха криле небесни,
неотлетяли с първо ято.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
