Feb 4, 2007, 10:40 PM

ЛЕГЕНДИ ЗА СТРАСТТА

  Poetry
821 0 5
Магичен залеза се спусна
в нюанси аленочервени.
Отпратил дневната покруса
с надежда за безброй промени.

Изваян ключ - ръце горещи,
отключващи с едно докосване,
нощта пред пламъка от свещи,
знаеше сама въпросите.

Дочакали с целувки полунощ,
приятно влажни в миг се сляха.
Луната ярка като златен грош,
очерта контурите им в мрака.

Мечтите, от вълни окъпани,
лежаха върху мокър пясък.
Покоя с ветрове пристъпили
в небе обширно, звезден блясък.

Догониха изпята песен,
от нежни струни на китара,
страстта на закъсняла есен,
коварна днес, че е раздяла.

И скреж по клоните дървесни,
забравили за свойто лято,
напомняха криле небесни,
неотлетяли с първо ято.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...