ЛЕЖА ПО ГРЪБ
Лежа по гръб
и сякаш скована съм
във гроба на собственото си униние.
Лежа по гръб.
Някой да ме отнесе!
Скръстила ръце отпред,
вече съм готова за опятие.
Глупост и прекoмерна лудост
е това мойто самопогребение.
Тъп венец на мойто отчаяние!
Покоя предпочитам
пред безсмислена борба.
Но аз ще намеря ров навън,
и макар да не успея,
сама няма да се погреба!
© Мирослава All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
