Apr 15, 2005, 6:43 PM

лекарство

  Poetry
1K 0 0

                                 ***

         Аз търся лекарството, което

         да излекува болката ми във сърцето.

         В аптеките го няма – зная...

         Пуста е  малката ми стая.

         И хапчето нежност се нарича,

         целебно е, ако сърце се врича

         на друго за цял един живот:

         две души, тръгнали по брод,

         и който ги отвежда към безкрая

         на нежна радост и сладостна омая...

         Но аптекарят умрял е отдавна вече -

         а ти си толкова, толкова далече.

         Тъй жадуваният хап го няма...

         Има ли го някъде, или е измама?

        

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Кабакчиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...