Къде е Лена да ми сготви боб чорба?
Защо, любима, тъй ме изостави?
Аз нямам вече чучулигова творба,
а плачещи очи и болни стави.
Цените на картофите се качват,
а тока да платя съм непосилен.
И сметките за парното ме мачкат,
без моята жена любвеобвилна.
Ще зъзна край радиатора самичък
с надеждата си ти да долетиш,
защото, Лена, още те обичам,
след топлата ни вечер във Мъглиж.
Туршии в буркани вече не засищат
и киселото зеле няма вкус на теб.
Без твоята целувка нямам нищо,
а моят свят е с цвят на вкиснат мед.
Копнея за милувката ти чиста,
лелея за очите - звънка рима.
Ела със мен морето да измислим,
далеч от всички в битовата зима.
© Йотор Амер All rights reserved.
Поздрави!