За лятото си имаше причина –
мушица – среброкрила еднодневка,
която в маранята ще затрепка,
ще пожужи, преди да си замине,
безгрижната усмивка на жасмина,
и паячето с тънката му плетка,
пленило тишината в златна клетка
и войнстващата врабчова дружина,
на слънцето оранжевата четка,
бурканче с гваш – разсипано в градина,
и пътникът с торбето на гърбина,
старицата с опърпана жилетка, ...