Колко е приятно днеска!
Дъжд навън лудее.
Слънчо май се е разсърдил,
скрил се е, не грее.
Нека да ви кажа тайно,
аз дъжда обичам!
Той ми прави топли локви,
ей сега ще тичам.
Пак във локвите ще скачам
с босите крачета.
А водата силно плиска
смелите момчета.
Те се мръщят, уж сърдити,
после с мен се смеят.
Нищо, че се сърди Слънчо,
нашите очички греят!
© Мария All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
