Смрачи се...
лъсна се светкавица и изтрещя,
два облака се сбраха във едно,
ненадейно дъжд се изваля,
буквално като из ведро.
Окъпа улиците прашни,
цветя, дървета и треви,
небето бързо се изясни,
спуснаха се слънчеви лъчи.
Мирис на ела и бор
се разнесе с тих ветрец,
от балкана и във всеки двор
горски аромат, като венец.
Дочу се глъч на птиче ято,
пчели жужат над локвички с вода,
заедно сме всички - пак е лято,
как хубаво е да си у дома.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
...поздрави!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
