Либето ми снощи ми пристана
ЛИБЕТО МИ СНОЩИ МИ ПРИСТАНА
... цяло лято брало из Балкана
мащерка, лайкучка и липи,
либето ми снощи ми пристана –
ей така, дойде при мен да спи.
Както бях полегнал във сеното,
си засуках черния мустак,
после пих от благата ѝ кротост
с дъх на риган, хмел и полски мак.
Тих ветрец ли беше, или вихър? –
тя под мен косите си разстла
и ми каза някак много тихо
онова – тъй шеметно! – ела!
Ами да! – си рекох, и се свлякох –
дънер в светло луднали води.
Божем мъж от майчиното мляко,
тя за мен постеля нареди.
Смъкна ми от плещите Балкана,
в мене триста дяволи приспа...
Либето ми снощи ми пристана! –
с китка здравец, риган и липа.
23 юлий 2024 г.
гр. Варна, 12, 55 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
