Лицата на живота
Младостта бе дръзка и надменна дама.
Кръстосала бе крак връз крак.
Изпод капелата ѝ с цвят-циклама,
очите ѝ издаваха мерак.
Отпиваше от скъпия коняк.
И зазвъняваше във чашата кристална
звукът от режисирания смях...
От устните ѝ лъхаше вулгарност.
До нея събеседника ѝ тих,
редеше своя късен пасианс.
Лицето му се сбръчка. И доби
на сивото най-тъмния нюанс.
– О, Старост, нещо лошо ли видя –
попита Младостта – във твойте карти?
Сестра ни, тая вещица – Смъртта,
не е поканена на скромното ни парти!
– Шегите ти съвсем не ми понасят...
И ще ти кажа мръсната си тайна!
И младостта си има недостатък...
Красива е, но твърде краткотрайна...
Видях тъгата, впила зъби, като тумор
в суровите човешки дълбини.
Отвъд неприемливият ти хумор
и прага на щастливите ти дни...
– Не ставай докачлив! – отсече тя.
Да пофлиртуваме с живота още малко.
Оная твоя кучка, Любовта,
съвсем е смачкала душицата ти жалка...
– Върви без мен! – Отсече мрачно той.
Монета метна върху бара. И излезе.
Останала с коняка насаме,
тя позволи на свойто его да залезе.
Загледа се във пъстрото тесте
от карти, подредени във колони.
В лицата на Живота. Всички те
безспорно ще са гости на купона.
Навярно има смисъл във това,
но хората така и не разбират,
че Бог ги благославя с чудеса –
да се родят, обичат и умират.
© Jane Doe All rights reserved.
