Mar 28, 2008, 7:54 AM

Лицемери

  Poetry » Love
1.6K 0 1

Заобиколен от лицемери,
той търсеше еднакъв...
Но очите запустели:
"Шанс останал ли е някакъв?"

 

Крачи, крачи и не спира,
срещу вятъра вървеше,
нещо много го фрустрира,
но момчето си мълчеше.

 

Изражението на лицето
издаваше какво го мъчи.
Някой наранил сърцето,
а то се бори и се гърчи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Май Аз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...