Лицето и душата ми
Лицето ми - усмихнат Арлекин,
а пък душата - кучета я яли.
Не вижда никой в погледа ми син
какви тайфуни страстно са вилняли.
Красива маска слагам пред света.
Заключвам зад ключалки свойта същност.
Ключа захвърлям. С женска суета
преструвам се, че съм напълно друга всъщност.
Не позволявам да се разберат
ни фините извивки на сърцето,
ни чувствата потайни. И със свят печат
докоснала съм мястото, където
се крие истинското мое АЗ.
То защитено е от злоба и омраза.
Любов ако ме връхлети в незнаен час,
от себе си на светло ще изляза.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
