Лична география
Тъмнее ми, мамо. Ще можеш ли да ми простиш?
Денят се търкулва, сълза от небесни клепачи.
И няма да видя тайгата, да стигна Иртиш,
да бродя в обраслите с дъб кестеняв Апалачи.
Незнаен за мен ще остане зелен Юкатан,
прегърнал духа вкаменен на мистичните маи.
Сребрее в сърцето ми пътят, от мен не вървян,
изкачва възторжено Божия трон Хималаи.
Сънувам дъха на коило и степни коне.
Как искам да мина през топлия Тропик на рака:
добрата вълна ще излезе да ме отнесе
до тиха лагуна – блаженият остров ме чака.
Щастливият миг е разцъфнала в дъжд орхидея.
Когато мечтая, усещам, че още живея.
© Аноним All rights reserved.
