О, ти забравен
и запратен в дъното на Вселената,
разпилян на хиляди късчета дух
и майка на демони!
Ти си жива!
И нищо, че всички си спомнят за твоя Адам
и веднага го спрягат единствено с Ева!
Ти си тука, безплътна и огнена,
черна сянка на бившето женско начало,
сега непотребна,
мутирала,
спряла да дава кърма
на живота.
Черна лунна жена!
Ти сега си във мене,
и във всички жени,
изгубили се
в посоките
и във времето.
© Павлина Гатева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
