О, ти забравен
и запратен в дъното на Вселената,
разпилян на хиляди късчета дух
и майка на демони!
Ти си жива!
И нищо, че всички си спомнят за твоя Адам
и веднага го спрягат единствено с Ева!
Ти си тука, безплътна и огнена,
черна сянка на бившето женско начало,
сега непотребна,
мутирала,
спряла да дава кърма
на живота.
Черна лунна жена!
Ти сега си във мене,
и във всички жени,
изгубили се
в посоките
и във времето.
© Павлина Гатева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
