Липси

NorwenaAldren (Доротея)
87 210

Dec 20, 2018, 7:50 PM

Poetry » Love

411 1 3

Всяка липса изцеждам в сълза

в кутия събирам една по една.

Заключвам я бързо и скривам дълбоко

в сандък със тъги на сърцето широко.

Наместо очите, устни се усмихват,

поддържат илюзия, че съм щастлива.

А далеч от ума, далеч от лицето

са кътчета тайни, навътре в сърцето.

Изчакват коварно да падне нощта.

Стоя уязвима в студената стая,

свалям си маските, стояли през деня.

Ако случайно на нощното шкафче забравя

безотговорно за кутиите свои ключа,

сандъкът с тъгите сам се отваря.

Срива се сякаш язовирна стена,

сред потопа в леглото безпомощно се давя.

Please sign in with your account so you can comment and vote.