Липси
Всяка липса изцеждам в сълза
в кутия събирам една по една.
Заключвам я бързо и скривам дълбоко
в сандък със тъги на сърцето широко.
Наместо очите, устни се усмихват,
поддържат илюзия, че съм щастлива.
А далеч от ума, далеч от лицето
са кътчета тайни, навътре в сърцето.
Изчакват коварно да падне нощта.
Стоя уязвима в студената стая,
свалям си маските, стояли през деня.
Ако случайно на нощното шкафче забравя
безотговорно за кутиите свои ключа,
сандъкът с тъгите сам се отваря.
Срива се сякаш язовирна стена,
сред потопа в леглото безпомощно се давя.
© Доротея All rights reserved.
