20 дек. 2018 г., 19:50

Липси 

  Поэзия » Любовная
478 1 3

Всяка липса изцеждам в сълза 

в кутия събирам една по една.

Заключвам я бързо и скривам дълбоко

в сандък със тъги на сърцето широко.

 

Наместо очите, устни се усмихват,

поддържат илюзия, че съм щастлива.

А далеч от ума, далеч от лицето

са кътчета тайни, навътре в сърцето.

 

Изчакват коварно да падне нощта.

Стоя уязвима в студената стая,

свалям си маските, стояли през деня.

Ако случайно на нощното шкафче забравя

 

безотговорно за кутиите свои ключа,

сандъкът с тъгите сам се отваря.

Срива се сякаш язовирна стена, 

сред потопа в леглото безпомощно се давя.

© Доротея Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??