May 3, 2020, 1:11 PM

Липсваш ми

  Poetry
584 0 0

Пореден ден отмина, нищо различно
Да бъдеш сам не е толкова странно
Мислех си че няма да мога да живея без теб,
но това е живота ми сега
Чувствам се малко празен,
предполагам все още съм на това място
Понякога, се превръща в затвор, 
който ме затваря, но времето се движи само напред и нищо не съм направил

 

Сърцето ми още те иска, 
въпреки че мина толкова време,
все още ми липсваш
Все още помня,

когато се видяхме за първи път
Моля се за теб нощ и ден 
Надявам се някой ден скоро, 
че мога да те видя отново

 

Правя се че съм добре, 
но депресираното ми лице и твоите стъпки,
които са навсякъде това всичко е за теб
Все още не мога да те забравя,
върни се пак при мен
Дори и да имаме същия край отново

 

Още си в сърцето ми 
Липсваш ми и още един ден отмина

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Богданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...