липсваш ми..ужасно много...
седиш и не обръщаш и
внимание дори
на болката извираща от мен...
ти си там..отново сам
а аз искам да стопля
твойте дни.....
ти си там..и
стоиш без думичка да казваш,
на въпросите не отговаряш
и отново в пропас буташ ме ти....
но до кога кажи ще продължаваш
с тези детински игри...
...не разбираш ли
че липсваш ми ужасно
и се нуждая от теб,
като пустиня от дъжд,
да съживиш лицето,
да стоплиш сърцето....
липсва ми и твоя глас,
до болка тъй познат....
твойте парещи ръце,
твоето до моето сърце....
липсваш ми любими ти,
с твойте изгарящи очи...
....да ме обгърнеш с топлина,да ме избавиш от смъртта.....
© Весинцето без такава All rights reserved.
