Лира
Лира
Поетът гали струните на девствената лира -
проплаква тихо тя със словото на тишината -
от изворчето на сърцето стихове извират,
които прогласяват: "Да живее свободата!"
Поетът е с камбаната на земната си болка,
звъняща за страдалеца и неговите тръни...
Той знае, че съдбата е горчива и жестока,
но казва: "Да живее пламъчето на духа ни!"
То пали огънчето на сърдечното огнище.
Подобно майчинската ласка там е топлината,
която е за всички страдащи, нещастни, нищи.
Поетът глас е: "Да живее в нас човещината!"
Не се навежда той пред имена и знатни титли -
прекланя се единствено пред името Христово.
Сърцето му е светещ храм на пламенни молитви,
възпяващ: "Да живее поетическото слово!"
Притихва лирата и по земята й отеква
звънът, а после стига до вратата на небето.
Баладата й е апотеозът за човека...
А лирата звучи от всички рани на поета.
© Върбан Колев All rights reserved.
