Лира
Поетът гали струните на девствената лира -
проплаква тихо тя със словото на тишината -
от изворчето на сърцето стихове извират,
които прогласяват: "Да живее свободата!"
Поетът е с камбаната на земната си болка,
звъняща за страдалеца и неговите тръни...
Той знае, че съдбата е горчива и жестока,
но казва: "Да живее пламъчето на духа ни!"
То пали огънчето на сърдечното огнище.
Подобно майчинската ласка там е топлината,
която е за всички страдащи, нещастни, нищи. ...