Воркосиган (Светослав Николов)
63 97
Jan 5, 2008, 3:52 PM

Lithium 

  Poetry » Other
647 0 3
Високи стени... в безплътно зелено,
напомнят ми воят на буйно море.
Сън самодивски отпивам безмерно...
Стереопорна е стаята на всички съдби.

Стара е! Колкото може да бъде
само усмивката на болно дете.
Mисълта се стича тромаво върху ми.
Oнзи стъклен поглед наново расте.

Боря се...
Не помръдвам...
Нито за миг...
Окован съм с вериги от най-тежък лед.
Дробовте ми стържат в протяжен дует.
Колко пъти четох за стария поет,
който тихо плачел всяка нощ и ден?
Накрая се усмихнал и странно променен.
Препуснал през Живота и закърмен със страст,
поставил основите на новия си свят.

Кулите растeли с всеки нов стих,
камъкът се гънел под ловките му думи.
Замъка видях и кротко се свих
в черния трон на моето време.

Високи стени... в безплътно зелено...
Рухват над мен, смеят се даже.
Високи стени в безплътно зелено...
В здраво стегната риза сънувам наяве...

© Светослав Николов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??