Лодка от вестник
Ветровете и бурите сплитам на плитки,
изписвам с облак ситно небосвода.
Отдавна са моретата ми много плитки
на токчета и по водата ходя.
Буревестник – душата ми – носи се с бриза
и прегърнала е дните си бездомни.
На скитащ вятър дава новата си риза,
дано пък със добро да я запомни.
Краде си от дъгата шарена окраска,
изплаква болката - сълзи лилави.
Продава чудеса и за любов и ласка
магия бяла може да направи.
От вестник вчерашен ще си направи лодка,
на злобна клюка скришом ще намигне.
И по море от сън - с полюшваща походка,
до своята звездичка ще достигне.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
