May 22, 2015, 7:45 AM

Лого

  Poetry
777 0 2

 

 

Казваш,

дала си ми своето сърце

и махаш

за прощално "Сбогом",

после ще си нарисуваш

друго - спомен...

Но аз какво

държал съм във ръце?

Рисунка или що?

Сърце не се рисува -

ни с молив, ни с перце,

лесно се изтрива с гума...

Сърце дълбае се дълбоко

със длето,

после се занитва

и кове

със струни от любов...

Тъй поне

е занитен твоя барелеф

във мене, със сърце

лято от олово

и инкрустирано

със "Сбогом"...

Боже, става ми за лого...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валдемар All rights reserved.

Comments

Comments

  • Рисувам, значи мисля.
  • Оригинално и въздействащо!

    "Сърце дълбае се дълбоко със длето...
    сърце не се рисува -
    ни с молив, ни с перце,
    лесно се изтрива с гума..."

    Поздрав, Валдемар!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...