Казваш,
дала си ми своето сърце
и махаш
за прощално "Сбогом",
после ще си нарисуваш
друго - спомен...
Но аз какво
държал съм във ръце?
Рисунка или що?
Сърце не се рисува -
ни с молив, ни с перце,
лесно се изтрива с гума...
Сърце дълбае се дълбоко
със длето,
после се занитва
и кове
със струни от любов...
Тъй поне
е занитен твоя барелеф
във мене, със сърце
лято от олово
и инкрустирано
със "Сбогом"...
Боже, става ми за лого...
© Валдемар All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
