*За онези, които умело водят диалози със себе си... :)
Гняв от стара дивна болка,
някога във тишината зародил се,
но във мен сега тъй жадно впил се,
заветно, но и безнадеждно хока
този, моя днешен мироглед печален,
тъй опасен, черно-блудкав
и небрежно, и безцерамонно лукав -
но в този миг и безопасно неутрален.
Днес цял ден Нищото ме хвали
с лъжовните си, никаквите си похвали.
Само светло и познато - моето Его ме гали, ...