Лоша вест
Лоша вест
На думи богат си –
речник пълен със престиж!
На действия – страхлив си,
безмълвна нота, погледни...и виж!
Душата ти – празна цяла,
от любов, покърнала за веч.
Тялото ти – факла догоряла,
и усмивка, излетяла надалеч...
Къде остана оназ‘ любов,
очите ми с която знойно галеше?
Ръцете ми, със трепет нов-
чакаха те, когато нощем завалеше...
Но ти и един път не дойде!
Избягал бе – може би със друга.
Във Франция, там нейде,
и наричаш я.... „моя съпруга“?
А аз съм тук – в леглото наше,
легнала на мокрия чаршаф.
Едно време ти над него бдеше,
и искаше от мене „автограф“.
Но тъй е във живота тъжен -
любимият става ти злочест.
А ти със нищо веч не си му длъжен,
и ставаш просто...лоша вест!
06.10.2015г.
© l.panterrra All rights reserved.
