Лов на снежинки от екрана
Тази нощ ще заспя на ръцете ти меки и топли,
ти послушай в съня щом засвирят щурчета в парад
и ела в моя мрак пак душата ми сънна да стоплиш,
да спасиш Любовта ми тъй крехка от нощния хлад.
Рецидив да опазиш, от дяволско свое начало.
Как ли можеш да спреш тази сянка да висне над нас?
Аз я сложих в леглото ми топла увита в одеяло,
а пък тя се изплъзва, и гола, и болна от бяс.
Като малко момиче - в очите ѝ тлеят снежинки,
а в екрана отсреща тя и в точките вижда лица.
До едно са еднакви и всички със слаби инстинкти,
като в мюзикъл тъжен Любовта им замахва с ръка.
А в ръката ѝ бавно люлее се тъничка мрежа
безпристрастно се вее - в червено е сякаш за лов.
Пред екрана снежинки събира, прости ѝ стремежа
а на мен, че изпуснах я с мрежата вместо с пищов.
© Силвия Илиева All rights reserved.
