Любовта е грешка във очите ти,
заспали чувства в зимната картина
и съмнение...
Времето - спряло.
И перото, вече изхабено,
не докосва листа снежен на мечтите ми.
Тихият шепот на сълзите
застива по влюбените страници.
Призрачни желания изгубват цвета си.
Заспиват въздишките...
Обичах те...
В оранжевите облаци на утрото.
© Паулина Зарева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
