ЛУ в четвъртък НА
известно време бях лебед
в страната Вътре
обикалях насам натам из ъглите
лястовиците се щураха под подлезите
имаше достатъчно същества
да се докосваш
намерила съм астралния си близнак
ама той още не знае
тя вика - ах, непременно трябва да се ожените
и да съсипете любовта
тц
ако бях мъж днес щях да чукам
всичко живо което носи пола
(дори шон)
после пътищата някак си се раздвоиха
разтроиха разчетроиха иха иха
две цигулки и сарасате
в испанска трилогия
опит за полет
бях лебед казвам ви
Вътре беше само малко тъмно
нищо друго
тя вика - ах, той казва нещата
все едно ти
сигурна ли си
взирам се в бледото и лице
дори не иска да си сложи маскара
на миглите
би могла да полудее в полунощ
от гледка на луна през прозорец
лу лу лу
на
времето спира някак си
говорим забравени лу
по шията ми
на - толкова много
чак посребрява тишината
и казвам - какво каза забравям не помня
- нежност дишам те
Вътре настъпи някакъв порядък
в огромна плоска чиния
с цвят теракота
която все още не е направена
© Зорница Николова All rights reserved.
