Луда съм. И слава Богу!
От брътвежите, заканите,
пулсът в гърлото ми чука.
Знам ги наизуст капаните
на етап съм – не ми пука.
И ще хукнат окрилените
делници – от обич луди.
Непокорството във вените –
спящ вулкан е, но се буди.
Щом осъмнеш ти разтресен и
аз – виновна. (не ми дреме).
Триста зими, двеста есени
чаках дявол да ме вземе!
Аз сама съм си разпятие
и най-тежката присъда.
Приеми го и това ти е.
Няма никога да бъда
мебел или грейка в спалнята,
а към печката – придатък.
Знаеш, че съм мнооого чалната,
приказка с: "И тъй нататък"
напиши си сам. Словата ми
ти оставям. Имам много.
Аз ли? Обич съм – на атоми,
луда съм. И слава Богу!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Усмихна ме рано, рано.
