Луднал вятър
Прекрачих прага на отворена врата,
врата, оставена от някого, за някой?!
Попиха в мен частици мека тишина,
а после бавно топлината и́ облякох.
И синкав мрак проникна в стаята навред –
небето бе покрило със воал Луната.
Къде ли аз не търсих – в стая, ред по ред,
душа една, забравена във тъмнината.
Но сякаш грешно бях разчел аз този знак,
нима подведох се, че влязох през вратата?!
Не съм ли вятър луд със сили на сирак,
претърсващ всяка къща? Жертва на съдбата!
© Данаил Таков All rights reserved.
