Лудост
Поредният прегазен ден,
изплетен от коварна грубост
и шепа гняв. О, свят ранен!
Прости на мойта нежна лудост.
Усмихвай се! И тъй скроен,
потъвай пак в оназ ненужност.
А после, тъжен свят, смирен,
прости на мойта нежна лудост,
че в твоя кръг - реалност-сън
със всички след живота бягах.
Те бяха вътре, аз - отвън,
и бях напред, и дълго чаках...
И в онзи миг, о, свят ранен,
нима съдбата бе избежна?
Ела отвън! Почакай с мен!
Прости на свойта лудост нежна.
изплетен от коварна грубост
и шепа гняв. О, свят ранен!
Прости на мойта нежна лудост.
Усмихвай се! И тъй скроен,
потъвай пак в оназ ненужност.
А после, тъжен свят, смирен,
прости на мойта нежна лудост,
че в твоя кръг - реалност-сън
със всички след живота бягах.
Те бяха вътре, аз - отвън,
и бях напред, и дълго чаках...
И в онзи миг, о, свят ранен,
нима съдбата бе избежна?
Ела отвън! Почакай с мен!
Прости на свойта лудост нежна.
© Петя Косева All rights reserved.
