Лунен сън
Още чистя праха от Луната,
полепен като мед през нощта
по петите, открили следата
на една моя звездна мечта.
Във съня си по лунната черга
стигнах плахо до кратер от стих.
Грабих с шепите рими вечерни
и крила на Пегас си приших.
Скрита в сянката на звездолети,
изгорих клинописно писмо
със римувани в песен куплети
за една невъзможна любов.
После в някаква стара бутилка
запечатах от мен автограф –
в безтегловно море да се скита
моят скромен космически знак.
И се спуснах по гръб на Земята,
чехли скъсала в синия мрак.
Сутринта беше хит новината –
някой пил на Луната коняк.
© Диана Фъртунова All rights reserved.
