Поема Луната по светла пътека,
накъдрена с дипли от морска вода.
Звездици премигват високо в небето
и падат оставяйки кратка следа.
В тревата светулките палят с магия
фенерчета - топли искри светлина.
Прохладната вечер, любимото лято
омайват с вълшебство и мир, тишина...
Пътеката лунна трепти над морето,
превръща се в сребърен път на мечти,
които отплуват далеко, където
Луната ги сбъдва и жива блести.
© Райна Иванова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
