Обичал ли си някога... Лунната жена,
която тихо стъпва в полумрака
и в изгрева на сребърната тишина
чувствата превръща в жива радост?
Която в храма на лунната си светлина
докосва всяка фибра на душата
и от дълбините ти на мисълта
мечтите ти обгръща с райска святост.
А в дланите на живата ѝ страст
бурно вдишваш аромата на живота,
защото никой не познава твоя свят,
по-истински от лунната ѝ обич.
© Дочка Г All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
