Apr 19, 2017, 7:53 PM

Лунната жена

  Poetry » Love
1K 7 19

 

Обичал ли си някога... Лунната жена,

която тихо стъпва в полумрака

и в изгрева на сребърната тишина

чувствата превръща в жива радост?

 

Която  в храма на лунната си светлина

докосва всяка фибра на душата

и от дълбините ти на мисълта

мечтите ти обгръща с райска святост.

 

А в дланите на живата ѝ страст

бурно вдишваш аромата на живота,

защото никой не познава твоя свят,

по-истински от лунната ѝ обич.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Г All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...