Mar 30, 2007, 9:03 AM

лястовици

  Poetry
842 0 7
усет за любов
гнездят в душите
лястовици
ние ли сме вестителите
съзидаващи
тези малки храмове
ухаещи на пролетен цвят
и живот
сезоните ни раждат
и ни сменят
а ги чувстваме
сякаш те се въртят
но всъщност ние
се движим и бързаме
за да минат отново
лято
есен
зима
и ако можем
сами да родим
във нас
пролетта
или ние
да се преродим
във нея

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар Кунчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...