Mar 30, 2007, 9:03 AM

лястовици

  Poetry
839 0 7
усет за любов
гнездят в душите
лястовици
ние ли сме вестителите
съзидаващи
тези малки храмове
ухаещи на пролетен цвят
и живот
сезоните ни раждат
и ни сменят
а ги чувстваме
сякаш те се въртят
но всъщност ние
се движим и бързаме
за да минат отново
лято
есен
зима
и ако можем
сами да родим
във нас
пролетта
или ние
да се преродим
във нея

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар Кунчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...