ЛЯТНА НОЩ
Жегата заспива в залезна люлка.
Мракът тъче пътеката звездна.
Щурецът свири с фалшива цигулка.
Земята в златната пяна изчезна.
Луната виси на простор от жици.
Бели облаци крият черни петна.
Дебне жертви бухал с мътни зеници.
От смъртни писъци нощта изтъня.
Лепнат от влага ръцете заспали -
сякаш галят житни нивя.
И вият за мърша гладни чакали.
… Насън бели надежди ловя.
© Мимо Николов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
