Лятна нощ
ЛЯТНА НОЩ
Жегата заспива в залезна люлка.
Мракът тъче пътеката звездна.
Щурецът свири с фалшива цигулка.
Земята в златната пяна изчезна.
Луната виси на простор от жици.
Бели облаци крият черни петна.
Дебне жертви бухал с мътни зеници.
От смъртни писъци нощта изтъня.
Лепнат от влага ръцете заспали -
сякаш галят житни нивя.
И вият за мърша гладни чакали.
… Насън бели надежди ловя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
