Топлината разтапя целувки,
от които тече карамел,
по тялото нежно - копнежът,
е лепкава мрежа изплел.
С всяка фибра от своята женственост,
в шоколад се потапя страстта,
ароматен, настойчиво тласкащ я
на възбудата - под властта!
Замъглена от диво желание,
тя избухва сред този разкош,
саксофон дълго свири отнякъде -
в лятната, сладостна нощ...
© Теодора Петрова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
