Apr 18, 2009, 10:58 AM

Лято

  Poetry » Other
890 0 0

Обичам лятото с небесно синьото небе,

сутрин рано чаша с ароматно кафе.

А навън денят ме зове,

слънчеви лъчи в косите ми играят,

в очите ми рисунки си чертаят.

Обичам лятото с чаровния си топъл дъх,

с усещането в мен, което то остава и

всичките ми сетива влудява.

Обичам лятото с полъха на любовта,

момчето, махнало ми с шапка от нечия кола.

И всяко ново лято прераждам се отново и отново.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...