Jul 7, 2013, 4:43 PM

Лято

  Poetry » Other
1.1K 0 4

Въздухът ухае на мохито,

тротоарите кънтят от стъпки

на момичета разголени, от които

те побиват сластни тръпки.

 

Нощта облича звездната си роба,

дръзки погледи разголват мрака,

лошите момчета са на мода,

а любовта през лятото е сляпа.

 

Вятърът танцува в косите,

нежно напомня за първичния зов,

за да срещне под купола на звездите

момче и момиче за нова любов.

 

И въздухът се насища с феромони,

огньове припламват между жадни очи,

лято е, и нека бъдем готови

жаркият огън да ни изгори.

 

***   ***   ***

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Трифонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...