Снегът се сипе на парцали,
лято идва и те кани,
децата се пързалят със чували.
Нима са нужни и покани?
Ето, първият Снежко е готов,
нека да загърбим нрава си суров,
на този пък му липсва нос.
И да пием коктейли от кокос.
Майките стоят и гледат си децата,
появяват се и най-красивите – цветята,
които вече вярват във смеха и във шегата.
Но животът продължава тук, на Земята. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up