Лято, тук си и вече не си
Всяка нощ, всяка нощ, всяка нощ,
през небето – прозорец отворен,
влиза вятър – разгърден и лош
и изтръгва съня ми, от корен.
И виси, и виси, и виси,
чак до съмнало в старата слива.
Лято, тук си и вече не си,
със съня ми реалност се слива.
Нежен пух, нежен пух, нежен пух –
малки птичета няма отдавна.
Песента им през сълзи дочух,
август тръгва – съдбата безславна,
ще върви, ще върви, ще върви
и ще стигне до светлото ръбче,
на съня ми от сини треви
и нехайно калинка ще стъпче.
Не плачи, не плачи, не плачи,
някой цвете на тебе ще кръсти.
Идва есен и с топли очи,
за целувка се вдига на пръсти.
Ще заспиш, ще заспиш, ще заспиш,
в още топла от слънцето нива.
В твоя стих ще се върне и виж –
няма лятото да си отива.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
